отритваха

Речник на българския език

1. отритваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отритваха е производна форма на отритвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отритваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отритваха е производна форма на отритвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).