отритвало

Речник на българския език

1. отритвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отритвало е производна форма на отритвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отритвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отритвало е производна форма на отритвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отритвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отритвало е производна форма на отритвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отритвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отритвало е производна форма на отритвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).