отритва

Речник на българския език

1. отритва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отритва е производна форма на отритвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отритва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отритва е производна форма на отритвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отритва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отритва е производна форма на отритвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).