отрил съм

Речник на българския език

1. отрил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отрил съм е производна форма на отрия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отрил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отрил съм е производна форма на отрия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).