отри

Речник на българския език

1. отри — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отри е производна форма на отрия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. отри — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отри е производна форма на отрия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).