отрезвило е

Речник на българския език

1. отрезвило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отрезвило е е производна форма на отрезвя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отрезвило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отрезвило е е производна форма на отрезвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).