отрастяло

Речник на българския език

1. отрастяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отрастяло е производна форма на отраста (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отрастяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отрастяло е производна форма на отраста (мин. деят. несв. прич. ср. р.).