отракал

Речник на българския език

1. отракал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отракал е производна форма на отракам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отракал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отракал е производна форма на отракам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отракал — мин. деят. св. прич. м. р.

отракал е производна форма на отракам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отракал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отракал е производна форма на отракам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).