отразил
1.
отразил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
отразил
е производна форма
на отразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
отразил —
мин. деят. св. прич. м. р.
отразил
е производна форма
на отразя (мин. деят. св. прич. м. р.).