отработил

Речник на българския език

1. отработил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отработил е производна форма на отработя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отработил — мин. деят. св. прич. м. р.

отработил е производна форма на отработя (мин. деят. св. прич. м. р.).