отпътувах

Речник на българския език

1. отпътувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

отпътувах е производна форма на отпътувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. отпътувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

отпътувах е производна форма на отпътувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).