отпътувал съм

Речник на българския език

1. отпътувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отпътувал съм е производна форма на отпътувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отпътувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отпътувал съм е производна форма на отпътувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. отпътувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отпътувал съм е производна форма на отпътувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).