отпътувал е

Речник на българския език

1. отпътувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпътувал е е производна форма на отпътувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпътувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпътувал е е производна форма на отпътувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отпътувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпътувал е е производна форма на отпътувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).