отпътувало

Речник на българския език

1. отпътувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпътувало е производна форма на отпътувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отпътувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпътувало е производна форма на отпътувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отпътувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отпътувало е производна форма на отпътувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отпътувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отпътувало е производна форма на отпътувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).