отпътувал

Речник на българския език

1. отпътувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпътувал е производна форма на отпътувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпътувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпътувал е производна форма на отпътувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отпътувал — мин. деят. св. прич. м. р.

отпътувал е производна форма на отпътувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отпътувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отпътувал е производна форма на отпътувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).