отпъдел

Речник на българския език

1. отпъдел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпъдел е производна форма на отпъдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпъдел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отпъдел е производна форма на отпъдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).