отпушил е

Речник на българския език

1. отпушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпушил е е производна форма на отпуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпушил е е производна форма на отпуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).