отприщвало си

Речник на българския език

1. отприщвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отприщвало си е производна форма на отприщвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отприщвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отприщвало си е производна форма на отприщвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. отприщвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отприщвало си е производна форма на отприщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).