отприщвало е

Речник на българския език

1. отприщвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отприщвало е е производна форма на отприщвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отприщвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отприщвало е е производна форма на отприщвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отприщвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отприщвало е е производна форма на отприщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).