отпращало

Речник на българския език

1. отпращало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпращало е производна форма на отпращам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отпращало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпращало е производна форма на отпращам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отпращало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отпращало е производна форма на отпращам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отпращало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отпращало е производна форма на отпращам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).