отпращал

Речник на българския език

1. отпращал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпращал е производна форма на отпращам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпращал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпращал е производна форма на отпращам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отпращал — мин. деят. св. прич. м. р.

отпращал е производна форма на отпращам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отпращал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отпращал е производна форма на отпращам (мин. деят. несв. прич. м. р.).