отпрашил е

Речник на българския език

1. отпрашил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпрашил е е производна форма на отпраша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпрашил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпрашил е е производна форма на отпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).