отпратил е

Речник на българския език

1. отпратил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпратил е е производна форма на отпратя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпратил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпратил е е производна форма на отпратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).