отпратил

Речник на българския език

1. отпратил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпратил е производна форма на отпратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпратил — мин. деят. св. прич. м. р.

отпратил е производна форма на отпратя (мин. деят. св. прич. м. р.).