отпрател
1.
отпрател —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
отпрател
е производна форма
на отпратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
отпрател —
мин. деят. несв. прич. м. р.
отпрател
е производна форма
на отпратя (мин. деят. несв. прич. м. р.).