отпочинете

Речник на българския език

1. отпочинете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

отпочинете е производна форма на отпочина (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. отпочинете — повелително наклонение, мн. ч.

отпочинете е производна форма на отпочина (повелително наклонение, мн. ч.).