отпорил съм

Речник на българския език

1. отпорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отпорил съм е производна форма на отпоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отпорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отпорил съм е производна форма на отпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).