отпорил си

Речник на българския език

1. отпорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отпорил си е производна форма на отпоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отпорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отпорил си е производна форма на отпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).