отпорил е

Речник на българския език

1. отпорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпорил е е производна форма на отпоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпорил е е производна форма на отпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).