отпорило е

Речник на българския език

1. отпорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпорило е е производна форма на отпоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отпорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпорило е е производна форма на отпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).