отпорила е

Речник на българския език

1. отпорила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отпорила е е производна форма на отпоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отпорила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отпорила е е производна форма на отпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).