отпорели

Речник на българския език

1. отпорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отпорели е производна форма на отпоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отпорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отпорели е производна форма на отпоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).