отпорела

Речник на българския език

1. отпорела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отпорела е производна форма на отпоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отпорела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отпорела е производна форма на отпоря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).