отпорвала

Речник на българския език

1. отпорвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отпорвала е производна форма на отпорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отпорвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отпорвала е производна форма на отпорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отпорвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отпорвала е производна форма на отпорвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отпорвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отпорвала е производна форма на отпорвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).