отпоил е

Речник на българския език

1. отпоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпоил е е производна форма на отпоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпоил е е производна форма на отпоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).