отплетяло

Речник на българския език

1. отплетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отплетяло е производна форма на отплета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отплетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отплетяло е производна форма на отплета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).