отпечатило е

Речник на българския език

1. отпечатило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпечатило е е производна форма на отпечатя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отпечатило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпечатило е е производна форма на отпечатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).