отперяло

Речник на българския език

1. отперяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отперяло е производна форма на отпера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отперяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отперяло е производна форма на отпера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).