оторизирал си

Речник на българския език

1. оторизирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оторизирал си е производна форма на оторизирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оторизирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оторизирал си е производна форма на оторизирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. оторизирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оторизирал си е производна форма на оторизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).