оторизирала

Речник на българския език

1. оторизирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оторизирала е производна форма на оторизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оторизирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оторизирала е производна форма на оторизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. оторизирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

оторизирала е производна форма на оторизирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. оторизирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оторизирала е производна форма на оторизирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).