отоплил е

Речник на българския език

1. отоплил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отоплил е е производна форма на отопля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отоплил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отоплил е е производна форма на отопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).