отопила

Речник на българския език

1. отопила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отопила е производна форма на отопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отопила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отопила е производна форма на отопя (мин. деят. св. прич. ж. р.).