отнемало

Речник на българския език

1. отнемало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отнемало е производна форма на отнемам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отнемало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отнемало е производна форма на отнемам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отнемало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отнемало е производна форма на отнемам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отнемало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отнемало е производна форма на отнемам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).