отнемала

Речник на българския език

1. отнемала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отнемала е производна форма на отнемам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отнемала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отнемала е производна форма на отнемам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отнемала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отнемала е производна форма на отнемам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отнемала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отнемала е производна форма на отнемам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).