отнемал

Речник на българския език

1. отнемал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отнемал е производна форма на отнемам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отнемал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отнемал е производна форма на отнемам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отнемал — мин. деят. св. прич. м. р.

отнемал е производна форма на отнемам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отнемал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отнемал е производна форма на отнемам (мин. деят. несв. прич. м. р.).