отмятали

Речник на българския език

1. отмятали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отмятали е производна форма на отмятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отмятали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отмятали е производна форма на отмятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отмятали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отмятали е производна форма на отмятам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отмятали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отмятали е производна форма на отмятам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).