отмятала

Речник на българския език

1. отмятала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отмятала е производна форма на отмятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отмятала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отмятала е производна форма на отмятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отмятала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отмятала е производна форма на отмятам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отмятала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отмятала е производна форма на отмятам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).