отмятал

Речник на българския език

1. отмятал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмятал е производна форма на отмятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отмятал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмятал е производна форма на отмятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отмятал — мин. деят. св. прич. м. р.

отмятал е производна форма на отмятам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отмятал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отмятал е производна форма на отмятам (мин. деят. несв. прич. м. р.).