отмъщавал съм

Речник на българския език

1. отмъщавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отмъщавал съм е производна форма на отмъщавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отмъщавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отмъщавал съм е производна форма на отмъщавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. отмъщавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отмъщавал съм е производна форма на отмъщавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).