отмъщавал си

Речник на българския език

1. отмъщавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отмъщавал си е производна форма на отмъщавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отмъщавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отмъщавал си е производна форма на отмъщавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отмъщавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отмъщавал си е производна форма на отмъщавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).